Традицията на международните изложби на книгата в София започва с разпореждането на Министерския съвет на Народна република България от 21 декември 1967 г. „За организиране на Международната изложба – панаир на книгата“ поради необходимост от разширяване на контактите. София е петият европейски град, който става домакин на книжен форум на международно равнище след Лайпциг, Варшава, Франкфурт на Майн и Белград. Всичките издания на международния книжен панаир в България преминават под девиза „Книгата в служба на мира, прогреса и дружбата между народите“ и се провеждат в зала „Фестивална“, а организатор е агенция „Изложби и панаири на книгата“ към Комитета по печата и обединение „Българска книга и печат“, а организационните задължения са поверени на специално създадения подготвителен комитет. Първите изложби – панаири на книгата, се провеждат през октомври и ноември. През 1973 г. събитието е през септември, а от 1982 до 1988 г. форумите са през май и юни.
Първата международна изложба панаир на книгата е от 6 до 13 октомври 1968 г. и има огромен успех. Включват се 400 издателства от 18 страни, представени от 40 издателски организации и книготърговски фирми. Изложени са над 12 500 заглавия, 2500 от които са български.
Постепенно броят на страните, които участват в международните изложби на книги в София, нараства, като през 1972 г. гостите идват от четири континента – Европа, Азия, Африка и Америка. Редовна и най-активна гостуваща държава е СССР, но сред гостите са ГДР, Франция, Румъния, Чехословакия, Англия, САЩ, Югославия, Швейцария, Австрия, Холандия, Белгия. През 1969 г. се включват Тунис, Пакистан, Ирландия, Ливан, ОАР, през 1972 г. към участващите се присъединяват ДРВ, Куба, САЩ, Япония, Индия, Афганистан, през 1975 г. – Португалия, Ирак, Мароко и Судан, а през 1981 г. – Судан и Нигерия. Така през 1986 г. са регистрирани рекорден брой гостуващи държави – 47.
В рамките на международните панаири са проведени стотици културни мероприятия, като 1100-годишнината от създаването на славянската писменост (в изданието от 1969 г.), 250-годишнината на Паисий Хилендарски (изданието от 1972 г.), 1300-годишнината от създаването на българската държава (1981 г.), но със специални експозиции са отбелязани и политически събития, като 100-годишнината от рождението на Ленин, 25 години от социалистическата революция в България, 90-годишнината от рождението на Г. Димитров, 50-годишнината от създаването на СССР. Панаирната програма още от самото начало през 1968 г. включва конкурс за най-добре издадена книга на български автор в чужбина, а от 1980 г. – и конкурса „Консилио манукве“ („С разум и ръка“) за най-добър плакат. Последното издание на панаира в този формат е през май 1988 г.
С падането на политическия режим и преминаването към пазарна икономика форумът „Международна изложба на книгата“ спира да се провежда. От 11 до 16 октомври 1990 г. е организиран Първият национален панаир на книгата от Министерството на културата, ИК „Ведрина“, учредения същата година Съюз на издателите в България и от Съюза на книгоразпространителите. Първоначалната идея да бъде проведен международен панаир на книгата през юни отпада поради недостиг на финансови средства.
Подновяването му е през 1993 г., когато във форума се включват над 170 издателства и 12 държави – Германия, Франция, Великобритания, Словакия, Русия, Румъния, Япония, Турция, Македония, Полша и Албания. Поставя се началото на традицията международните панаири на книгата да се провеждат в Националния дворец на културата. На откриването слово произнасят Блага Димитрова и Валери Петров. По време на изданието от 1993 г. се случва важно събитие за българското книгоиздаване – на 20 ноември е учредена Асоциация на българските книгоиздатели, в която се включват около 100 български държавни и частни издателства. Целта на организацията е да защитава издателската дейност и да работи за по-добри условия за книжния сектор. В следващите издания на книжните панаири Асоциацията е активен, а след време и основен организатор. Международните панаири да се провеждат през година и се редуват с национални/коледни.
През 1995 г. в рамките на месец се провеждат и международен, и коледен панаир по настояване на българските издателства. Международният панаир регистрира повишаване на броя на участниците в сравнение с 1993 г. – над 200 български, немски, английски, руски, македонски, френски и други издателства и книгоразпространителски фирми. Форумът преминава под честването на 100-годишнината на киното и дори съвпада с „Киномания“, а в културната му програма са включени прожекции и дискусии. По идея на списание „Полиграфия“ Асоциацията на българските книгоиздатели започва да връчва награда за най-добре издадена книга. За първи път форумът заема първите три етажа на НДК. Организатори са Асоциацията на българските книгоиздатели, Центърът за книги при Министерството на културата и Националният дворец на културата. Международният панаир на книгата за първи път има директор от Центъра за книгата при Министерството на културата.
През 1997 г. от 19 до 23 ноември се провежда третото издание на подновения през 1993 г. международен панаир на книгата. Включват се близо 400 издателства от България, Германия, Франция, Холандия, Полша, Турция, Румъния, Македония, Кипър, Египет, които излагат продукцията си на площ от 1200 кв. м.
Дни преди панаира през 1998 г. се случва събитие от голямо значение за българското книгоиздаване – на 17 ноември в НДК е проведена Първата национална конференция за книгата. Участниците настояват Министерството на културата да създаде и оглави нов орган, наречен Национален съвет за книгата. Той трябва да предложи адекватна национална политика за книгата, да хармонизира европейското и българското законодателство по отношение на книгоиздаването и книжната продукция и да съблюдава за спазването на реда, да работи за намаляване на ДДС за книгите, да създаде Национална програма за насърчаване на грамотността и четенето, да спомага за навлизането на дигиталните технологии в сектора.
Следващият международен панаир се провежда от 17 до 21 ноември 1999 г., а участие в него вземат 180 български и 320 чуждестранни издателства. Постепенно панаирът придобива все по-голямо значение и главни действащи политически фигури не само откриват, но и посещават като читатели книжния форум.
В рамките на Коледния панаир на книгата през 2000 г. пред посетителите е демонстрирана услугата Print-On-Demand – революционна печатарска практика, която означава печат при поискване и позволява на издателите да връщат живота на книги с изчерпан тираж. През тази година е регистрирано рязко увеличение на издаваната литература от български автори. През 90-те години се предлагат и търсят най-вече преводни заглавия, докато през 2000 г. съотношението е почти еднакво. Справката за 2002 г. сочи, че от 7000 издадени заглавия през годината 4000 са на български автори.
Международният панаир на книгата през 2001 г. събира под един покрив около 150 наши и 350 чужди издателства от Германия, Франция, Англия, Турция, Гърция, Румъния, Македония. Голям принос към оганизацията и културната програма имат Френският културен институт и Гьоте институт. Специален гост на панаира е княгиня Карла Ройо-Вилянова, съпруга на княз Кубрат Панагюрски (син на Симеон Сакскобургготски) , която представя книгата си „Майка, тя е само една“. Асоциацията продължава да дава ежегодната си награда за най-добре издадена книга. Новост за това издание е, че по проект на Национания център за книгата, финансиран от Министерството на културата, сто студенти с отличен успех получават ваучер, с които да си закупят книги. Тази инициатива продължава и през 2002 и 2006 г.
Международният панаир на книгата през 2003 г. минава под мотото „Книги за ценители“. В него вземат участие 500 представени издателства, от които 350 са чуждестранни от 13 страни. За първи път присъстват Иран и Китай. Събитието става по-привлекателно за международните участници. Въпреки че панаирът на книгата през 2004 г. не е международен, в него се включват петима международни издатели.
Коледният панаир на книгата през 2004 г. е белязан от десетки премиери на български автори. В рамките на това издание Асоциация „Българска книга“ чества своята 10-а годишнина (учредена като Асоциация на българските книгоиздатели на 20 ноември 1993 г. в НДК).
На Международния панаир на книгата през 2005 г. от 14 до 18 декември по инициатива на АБК стартира програмата „Четяща България“ с дарителска кампания, целяща да подпомогне пострадалите от наводнения читалища и библиотеки в страната. На 8 декември Асоциацията дарява 4000 заглавия на кмета на община Смолян. Сред специалните гости на панаира са 200 възпитаници от Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в гр. Трън, които получават подаръци книги. За първи път на откриването на книжния форум присъстват рекорден брой държавници. Сред гостите са председателят на Народното събрание Георги Пирински, министър-председателят Сергей Станишев, министърът на културата Стефан Данаилов, министърът на образованието и науката Даниел Вълчев и др.
По отношение на културната програма националните панаири не отстъпват на международните. Провеждат се десетки дискусии, срещи с автори, литературни четения и премиери. На Коледния панаир през 2006 г. Българската национална телевизия е съорганизатор на дискусионен форум „Бялото канапе“, който е излъчен като филм. Изданието преминава под знака на 200-годишнината от издаването на „Неделник“ на Софроний Врачански. Между Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Асоциация „Българска книга“ и български медии е подписан меморандум „За съгласувана информационна политика за популяризирането на българската книга и четенето и за съвместни действия за утвърждаване на принципите за правата на детето за достъп до творчески и културни блага“.
Международният панаир на книгата през 2007 г. се провежда от 5 до 9 декември. Участие вземат над 150 родни и чужди издателства от Франция, Русия, Гърция, Испания, Сърбия, Молдова, Иран и др. Една от атракциите е щандът на Столичната библиотека, на който всеки посетител само срещу снимка получава безплатна читателска карта за цяла година. Сред почетните гости е Йонас Модиг, председател на Федерацията на европейските книгоиздатели.
През 2008 г. е едно от силните издания на Международния панаир на книгата в София. Организатор е АБК, партньори са НДК и Столичната община. XXVII книжен форум преминава под знака на Русия и е съпътстван с богата културна програма и атракции. За първи път в България са показани най-малките отпечатани томчета в света, две от които са включени в Книгата за рекордите на Гинес. На специална витрина в центъра на руската експозиция е факсимиле от римското издание от 1651 г. на „Българските молитви“ (от фондовете на Руската държавна библиотека). В стъклена витрина е и руската биография „С. П. Корольов“, летяла в Космоса. Представени са луксозни издания за ценители и най-скъпата книга на панаира.
На XXVIII издание на Международния панаир на книгата, състояло се от 2 до 6 декември 2009 г., е предвидено почетен гост да бъде Сърбия. По този повод у нас пристига делегация от европейската мрежа за литература „Традуки“, която включва Албания, Босна и Херцеговина, България, Германия, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора. Сърбия се отказва в последния момент поради недостиг на финансови средства.
На следващия Международен панаир на книгата през 2010 г. за първи път участва Норвегия. На официалното откриване присъстват посланиците на Норвегия и Аржентина, заместник-министърът на културата, заместник-кметът на СО, председателят на Комисията по образование към Народното събрание. По време на панаира е подписан Меморандум за участието в следващия международен панаир през 2011 г. на Република Франция като фокусна държава. Броят на съпътстващите културните прояви в програмата надминава този от предишните години – над 80 са предвидените събития, което е рекорд.
XXX юбилейно издание на Международния панаир на книгата се провежда от 6 до 11 декември 2011 г. Почетен гост е Франция, а форумът е тържествено открит от принцесата на Нидерландия – Лаурентин ван Оранйе, съпругата на принц Константин. Тя идва също и да представи детската си книжка „Мистър Фини“ пред българските читатели. Сред гостуващите държави са Норвегия, САЩ, Китай, Испания, Германия. Албания, Македония, Черна гора, Австрия, Румъния, Швейцария, Сърбия, Словения и Хърватия са представени от „Традуки“. Приветствия поднасят тримата посланици Джеймс Уорлик (САЩ), Филип Отие (Франция) и Тове Скарстейн (Норвегия).
XXXI международен панаир на книгата се провежда от 4 до 9 декември 2012 г. с гостуваща държава Унгария. По този повод в България пристига вицепремиерът на Република Унгария г-н Тибор Наврачич. Заедно със столичния кмет Йорданка Фандъкова и министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов той открива панаира. В това издание се включват над 140 български и чуждестранни издатели, а за наградата „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ се надпреварват рекорден брой заглавия.
През 2013 г. се проведе един от най- големите книжни форуми в България. На площ от над 1280 кв. м се представиха над 200 български и чуждестранни издателства. Книжното многообразието се събра и представи на три сцени и четири етажа в Националния дворец на културата.
Почетен гост на панаира беше град Москва. Централното фоайе на НДК се превърна в място за най-разнообразни събития – кръгли маси, срещи с автограф, презентации на книги, прожекции на най-нови детски анимационни филми, видео лекции по руска литература, майсторски клас по писане на приказки, конкурс за детски илюстрации и много други.
От 10-ти до 15-ти декември жителите и гостите на София се запознаха отблизо с литературата и културата на Норвегия, Финландия, Швеция, Чехия, Унгария, Иран, Китай.
Открит официално от президента на Република България Росен Плевнелиев, 42-рия Софийски международен панаир на книгата се проведе в периода между 9 и 14 декември 2014г. Близо 1300 кв.м. от площта на Националния дворец на културата бяха оживени от над 200 изложителя. Четири етажа литературни преживявания бяха предоставени на предколедна София. Хиляди посетители се насладиха на книжния уют на Панаира, като обиколката на щандовете бе допълнена и от разнообразна културна програма. Деца и възрастни бяха въвлечени в събитията, както на специално обособената културна сцена на панаира, така и на щандовете на отделните издателства.
Почетен гост на събитието беше Румъния. Щандът на северната ни съседка впечатли гостите на панаира със стилното си конструктивно изпълнение. Своеобразната гора от книги създаде привлекателен кът за литературни преживявания. Културната програма на почетния гост представи тематично богатство и респектиращо авторово присъствие. Дан Лунгу, Клаудиу Комартин , Лучан Дан Теодорович, Лучиан Боя, Мариус Чиву, Матей Вишниек, Мирча Картареску, Овидиу Шимонка са само част от представителите на румънската култура, които накараха публиката да се вслуша в редица четения, дебати и представяния на книги.
Чуждестранното участие на панаира бе подкрепено и от участници от Русия, Сърбия и представители на културните институти на Иран, Унгария, както и институт „Сервантес“, репрезентиращ Испания.
В рамките на панаира бе отбелязана и 20-годишнината на АБК, което бе съчетано с традиционното връчване на годишните награди на Асоциацията – „Златен лъв“. Рекорден брой издателства предложиха най-добрите си издателски проекти за изминалата година, което препотвърждава престижа на ежегодния приз „Златен лъв“ и обосновава приоритетното място на наградата в българския литературен свят.
43-тото издание на Софийския международен панаир на книгата се проведе от 8 до 13 декември 2015 г. в Националния дворец на културата, заемайки общо шест нива и площ от 1500 кв.м. Събитието представи над 200 изложители от страната и чужбина и бе открито от кмета на София г-жа Йорданка Фъндъкова в присъствието на вицепрезидента на Федерацията на европейските книгоиздатели г-н Енрике Мота, зам.-министъра на образованието и науката г-жа Ваня Кастрева, зам.-министъра на културата г-н Боил Банов, Н. Пр. г-н Хосе Луис Тапиа Висенте, посланик на Кралство Испания и Н. Пр. г-н Луиш Фераш, посланик на Португалия у нас.
Наред с българските изложители, сред чуждестранните участници на панаира бяха Иранския културен център, Република Македония, Румъния, Руския институт за стратегически изследвания, Сръбската национална библиотека, Турция, Унгарския културен институт „Балаши“, Xact Books – Индия, щанд на Скандинавския север.
Рекорден брой жители и гости на столицата – над 60 000 души се срещнаха с най-новите книжни издания у нас и се докоснаха до традицията на българското книгоиздаване и литературно творчество. Културната програма на панаира включи повече от 80 събития, като бяха представени над 100 от най-новите български книги, а също някои от най-популярните в момента чуждестранни заглавия. Програмата бе съпроводена от игри и викторини за най-малките читатели, специализирани сесии за учениците и подрастващите.
Панаирът бе съпроводен от третото издание на Софийския международен литературен фестивал, който тази година бе фокусиран върху литературата на Иберийския полуостров.
С гостуването на Софийския духов оркестър беше даден официален старт на СМПК през 2016 г. Още през първия ден от изложението имаше вълнуващи литературни срещи на сцената на културната програма на ет. 3, западно крило. В 16:00 Посолството на Аржентина у нас почете паметта на един от великите класици на XX век Хорхе Луис Борхес - 30 годишнината от смъртта му. Повече от 60 премиери се състояха в рамките на панаира, като на сцената гостуваха и известният португалски писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш и турският автор Мурат Гюлсой. В специализираната програма имаше и среща с гостите от щанда на Китай, които представиха информация относно книжния пазар, тенденции в местното книгоиздаване и търговията с книги, а също съвети за сътрудничество с китайския бизнес. В програмата отново имаше и събития за най-малките читатели, музикални и актьорски участия, множество срещи с автографи, изложба и библиотека на авторски книжни проекти. Софийският международен панаир на книгата беше домакин и на наградата за най-добър издателски проект „Златен лъв“. Тя се връчи на 16-ти декември на ИК „Жанет 45“ за „Весел, гъделичкащ смях“ на Маргарит Минков – за оригинален синтез на текст и графично решение.
За четвърта година панаирът посрещна Софийския международен литературен фестивал, който се фокусира върху изключително актуалните теми миграция, идентичност, граници и принадлежност. Фестивалът представи 11 автори в чуждестранната си програма. Сред тях беше Илия Троянов, чийто последен роман „Власт и съпротива“ е сред 20-те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г.
На 12 декември 2017 година се откриха две от най-значителните и мащабни събития, свързани със съвременната литература и книгоиздаване в България – 45-ия Панаир на книгата и 5-ия Софийски международен литературен фестивал. Те отново се проведоха паралелно на общо шест етажа на обновения Национален дворец на културата и продължиха до 17 декември.
В Панаира участваха повече от 200 издателства от страната и чужбина. Изключително наситената съпътстваща програма, премиери на най-новите книжни заглавия у нас, десетки срещи с български и чуждестранни автори и издатели, литературен фестивал с над 60 гости – всичко това превърна Националния дворец на културата в притегателен център за почитателите на книгите в навечерието на Коледните празници.
Официален старт на събитието беше даден във вторник, 12 декември в Централното фоайе на НДК отново с гостуването на Софийския духов оркестър с диригент Юли Дамянов.
