Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България – доклад на Института за изследвания в образованието

20 - Януари - 2020

През януари 2010 г. Институтът за изследвания в образованието, който подпомага развитието на модерна образователна система, публикува доклад на тема: „Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България“. В него се разглеждат основни въпроси, свързани с четенето, като „Защо е важна четивната грамотност?“, „Какво предпочита да чете българският ученик и как това формира неговите нагласи и умения за четене?“, „Удоволствието от четенето“, „Стратегиите за четене“ и др.

 

В доклада се подчертава, че четивната грамотност е комплексен феномен, който предполага комбинирането на различни когнитивни умения и компетентности. То допринася за емоционалното и интелектуално израстване на младите хора; развива тяхното въображението; стимулира любознателността им; формира техните интереси; допринася за социализацията им и в крайна сметка има определяща роля за духовното им формиране като личности. Четенето е не само източник на естетически и емоционални преживявания, то е и средство за ежедневно получаване на знания.

 

Националните данни от PISA 2018 г. показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати. Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене.

Четенето за удоволствие обикновено се свързва с висока мотивация, добра читателска компетентност и използване на стратегии за четене, които позволяват проникновено разбиране и тълкуване на прочетеното. Около 26% от българските ученици са посочили, че изобщо не четат книги или четат книги много рядко, а близо 28% са учениците, които са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. По отношение на четивната грамотност българските ученици, които имат силна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация.

 

По отношение на стратегиите за четене може да се обобщи, че използването на стратегии за разбиране и осмисляне на информация има значителна „добавена стойност“ към четивната грамотност на учениците. Използването предимно на стратегии за запаметяване без стратегии за осмисляне и разбиране се свързва с ниски равнища на четивни умения на учениците. Когато учениците използват главно стратегии за запаметяване, това не само не им помага, но може да доведе до понижаване на техния резултат.

 

Пълният вариант на доклада вижте като прикачен файл или на този линк.

x