Препоръки за политиката: 1-во издание

24 - Юли - 2014

 

 

D4.2 Препоръки за политиката

1-во издание

 

 

 

Акроним на проекта:

TISP

 

Номер на договора за безвъзмездна помощ:

 

325109

Име на проекта:

Технологии и иновации за интелигентна издателска дейност

(Technology and Innovation for Smart Publishing)

 

 

 

 

Версия: 10 (окончателна)

 

 

 

 

 

Автори:

 

Енрико Турин (Федерацията на европейските издатели)

Патрис Шазеранд (Digital Europe)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Проектът е съфинансиран от Европейската комисия по Програмата "Подкрепа за ИКТ политики" (ИКТ-ППП)

Ниво на разпространение

PU

Публично, за широко разпространение

x

CO

Поверително, само за членове на консорциума и службите на Комисията

 

RE

Ограничено до група, определена от консорциума

 

 

 

 

 

ИСТОРИЯ НА ВЕРСИИТЕ

 

Версия

Дата

Автор

Организация

Описание

1

3/2/14

Патрис Шазеранд

DE

Първи вариант

2

4/2/14

Енрико Турин

FEP

Коментари и корекции на първия вариант

3

4/2/14

Ан Бергман-Тахон

FEP

Коментари и корекции на първия вариант

4

6/6/14

Енрико Турин

FEP

Разширяване на документа и включване на материалите от няколко партньори

5

10/6/14

Патрис Шазеранд

DE

Коментари и корекции

6

12/6/14

Енрико Турин

FEP

Коментари и корекции

7

26/6/14

Пиеро Атанасио

AIE

Коментари и корекции

8

26/6/14

Енрико Турин

FEP

Разширяване и преглед на документа и отразяване на допълнителни коментари

9

27/6/14

Патрис Шазеранд

DE

Коментари

10

30/6/14

Енрико Турин

FEP

Завършване на документа

 

 

 

Заявление за оригиналност на текста:

Този продукт съдържа оригинален непубликуван труд, освен ако изрично не е посочено друго. Потвърждаването на предишни публикувани материали и на работата на други лица е извършено чрез съответното позоваване, цитиране или и двете.

 


 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

запознаване с материала.. 5

1.           преглед на ситуацията.. 7

2.           препоръки.. 8

2.1.       Решения за търговските потребности. 8

2.2.       Насърчаване на сътрудничеството между секторите на ИКТ и книгоиздаването. 8

2.3.       ИКТ за по-атрактивни електронни продукти. 10

2.4.       Пазарни данни и семантични данни. 10

2.5.       Откриване в интернет. 11

2.6.       ИКТ трябва да подобрят достъпа до книгите за хора, които не могат да четат стандартни печатни материали   11

2.7.       Цифрово образователно съдържание. 12

2.8.       Електронни умения. 12

2.9.       Достъп до ИКТ за МСП в издателската индустрия. 13

2.10.     Достъп до финансиране. 13

2.11.     Изследователска дейност и иновации в книжния сектор. 13

2.12.     Подобряване на съществуващата инфраструктура. 14

2.13.     Прекратяване на дискриминацията на електронните книги по отношение на ДДС. 15

Списък с използвана литература.. 15

 

запознаване с материала

Настоящият документ има за цел да предостави серия от препоръки за политиката за по-добро обединяване на ИКТ и книгоиздаването чрез създаване на среда, способстваща такова обединяване и премахване на пречките пред него. За целите на тези препоръки политиките се тълкуват в най-широк смисъл като целият набор от инструменти на разположение на отговорните лица, предназначени да осигурят безпроблемното действие на съответните пазари и удовлетвореността на потребителите. Това важи също за определянето на области на публични инвестиции, включително развойна дейност и отпускането на проектно финансиране.

 

Препоръките произтичат от диалога между средите на книгоиздателите и доставчиците на ИКТ и са вдъхновени от по-широките дискусии, проведени на събитията по проекта TISP, събраните бизнес примери в рамките на проекта, както и от опита и съображенията на партньорите.

Могат да се направят няколко общи препоръки като въведение към по-конкретните, които следват, с цел представяне на ситуацията.

На първо място лицата, вземащи решения, трябва предприемат цялостен подход към културните и творческите индустрии, включително как те си взаимодействат с ИКТ; това трябва да осигури последователност на политиките, които трябва да са съгласувани или най-малко да са координирани чрез тесен обмен на информация. В същото време те трябва да използват секторен подход, като отчитат спецификата на всеки сектор. В контекста на проекта TISP всички партньори споделят мнението, че социалните, политическите и културните аспекти на книгоиздаването трябва да бъдат взети предвид и да се поставят на същото ниво, както ИКТ и иновациите.

Може би повече от всички останали отрасли книгоиздаването има нужда от подобрен достъп до изследователска дейност, финансиране и сътрудничество. Много инфраструктурни мерки представляват интерес за МСП от всички отрасли (намаляване на бюрокрацията, корекции на законодателство и разпоредби на ниво ЕС), като в същото време са сред най-неотложните, когато става въпрос за постигане на единен иновативен дигитален пазар.

В интерес на фирмите от ИКТ сектора и на издателите е да поддържат отрасъл с разнообразни характеристики, който осигурява възможност на малките играчи да работят на равни начала с останалите. За тази цел са добре дошли политики, насочени към подобряване на способностите на всички субекти да инвестират в нови цифрови издателски продукти, на възможностите да експериментират с иновационни и мултимедийни технологии, да предоставят съдържание в различни и привлекателни форми и т.н. (особено на пазарите на малки езици).

 

За иновативните МСП е особено важно да имат достъп до оптимални условия на инфраструктурата. Те обикновено са извън техния контрол: те трябва да имат основателна възможност да „внедрят“ своите иновативни решения в съществуващи платформи и среди. Така че колкото по-голяма отвореност бъде осигурена за тази цел, толкова по-голяма е подкрепата, оказвана  на иновативните МСП в Европа.

Що се отнася по-конкретно до ИКТ, трябва да се отбележи, че културните и творческите индустрии (КТИ) – сред които е и издателската дейност – до момента в по-голяма степен използват, а не толкова развиват ИКТ (въпреки че има вероятност това да се промени поради широко разпространеното наемане на специалисти по ИКТ от издателите); програмите за финансиране трябва да вземат предвид текущото състояние на нещата. Издателите допринасят към иновациите чрез иновативно използване и приложение на ИКТ, а не чрез създаване на изцяло нови ИКТ. Независимо дали за да се отчете този факт или за да се намери решение за него, като се даде възможност на книгоиздателите да навлязат по-дълбоко в ИКТ иновациите, трябва да се осигури подходяща среда с по-достъпно публично финансиране, която да подпомага инфраструктурни мерки от общ характер, вместо често заблуждаващото търсене на неясни единични подривни иновации. Всички партньори по проекта TISP са на мнение, че силата на пазара разчита на функционална инфраструктура, докато иновациите са естественият резултат от правилно функциониращ пазар.

В тази рамка подкрепата трябва да е насочена към участници в пазара и инициативи, имащи за цел да намалят цифровото разделение, особено по отношение на категории ползватели със специални потребности (например в сферата на достъпността за лица с нарушено зрение).

 

1.           преглед на ситуацията

Проектът TISP вече е изпълнил една от своите основни цели: да поощри разбирането и евентуално сътрудничеството между книгоиздаването и ИКТ.

Установихме, че има повече допирни точки, отколкото различия:

 

  1. Книгоиздаването и ИКТ са сходни икономически дейности, следователно те могат да използват един и същи език.
  2. И двете дейности преуспяват чрез използване на интелектуална собственост, въпреки че начинът, по който го правят, е различен – и това е причината тези въпроси умишлено да бъдат оставени извън обхвата на TISP.
  3.  Техният успех зависи от: 1/ способността им непрекъснато да въвеждат иновации, независимо дали чрез новосъздадено съдържание или чрез устройства/услуги, които се считат за революционни; 2/ тяхната съобразителност да ги предлагат на подходящия пазар в точния момент.
  4. И двете дейности са завоювали най-високи позиции на световни пазари: сътрудничеството може само да ги отведе до нови висоти. TISP има за цел да им помогне да стигнат дотам и да подкрепи икономиката на Европа едновременно с това.

2.           препоръки

2.1.    Решения за търговските потребности

Тъй като говорим за бизнес, трябва да е ясно, че технологията и иновациите следва да осигуряват интегрирани издателски технологични решения в отговор на търговски потребности. Наистина ползата за обществото от разнообразна издателска индустрия е огромна. Също толкова важна за разнообразна издателска индустрия е широката мрежа на инфраструктурата за търговия и продажби. Следователно подкрепата на политиката трябва да се фокусира върху:

  • Използване на ИКТ за съхраняване и разширяване на това разнообразие; в областта на отношенията между бизнеса и клиентите – чрез малки и големи онлайн книжарници, големи онлайн платформи, независими мрежи на автори, разпространители на книги и читатели; в сферата на отношенията бизнес-бизнес – чрез платформи за обмен като книжни панаири, експертни общности и други социални мрежи;
  • Улесняване на онлайн присъствието на търговци на дребно и тяхната способност да предлагат добри възможности за закупуване и четене, изпълнени с привлекателни законни предложения за електронни книги и друго електронно съдържание, подпомагане на развитието и бързото внедряване на ИКТ решения за електронна търговия във всички нейни аспекти; това включва премахване на пречките пред електронната търговия като цяло, улесняване на достъпа до пазари и подпомагане на прилагането и възприемането на други политики (като съответствие с новите правила, свързани с ДДС от 2015 г.: наблюдение на ДДС, справки за ДДС по схемата MOSS /специална схема за облагане с ДДС – съкратено обслужване на едно гише – бел. прев./ и др.);
  • Създаване на технологични решения за подобряване на достъпа до нови пазари (осигуряване на ефективно и ефикасно присъствие на пазарите на дигитални услуги) и нови общности (включително хора с увреждания); например социалните мрежи могат да дадат силен тласък на тази социализация и да я направят по-продуктивна;
  • Разработване на ИКТ решения, подпомагащи издателите при защитата на тяхната интелектуална собственост по начин, благоприятен за потребителите и насърчаващ потреблението, и улесняване на информирането за правата, претенциите, лицензирането и откриването.

2.2.    Насърчаване на сътрудничеството между секторите на ИКТ и книгоиздаването

Инициативи, които помагат допълнително на книгоиздателите да разбират технологиите и в които доставчиците на ИКТ виждат голям потенциал за издателска дейност, ще носят голяма полза (създаване на съвместни академии, курсове и др.). Заслужава си да се отбележи, че такава подкрепа ще улесни постигането на целите, посочени от „Широката коалиция за дигитални работни места“ (Grand Coalition for Digital Jobs), стартирана от председателя на ЕК Барозо и водена от група от четирима други членове на Комисията: Заместник-председателя Крос, Заместник-председателя Таяни, Комисаря Василиу и Комисаря Андор. Усилията трябва да се насочат към подобряване на възможностите за сътрудничество между двата сектора, сътрудничество, което може само да спечели от подходяща инфраструктура. Някои от възможностите включват:

  • Насърчаване на създаването и процъфтяването на виртуални и реални места за срещи; истина е, че личният обмен и предаване на знания са най-важните структурни елементи на стабилните бизнес отношения и добри практики;
  • Организиране на събития и подкрепа за проекти, включващи всички заинтересовани страни: доставчици на софтуер, стартиращи фирми, разработчици на сайтове и приложения, но също така издатели, доставчици на съдържание и услуги, компилатори на съдържание, оператори по веригата на доставките, стандартизиращи органи (от ИТ и книгоиздаването) и др.;
  • Насърчаване на по-активното участие на книгоиздателите в международни дейности, свързани с ИКТ, уеб разработване и стандартизация (напр. W3C).
  • Стимулиране на сътрудничеството между книгоиздаването и други творчески отрасли с цел подчертаване на аспектите на книгоиздаването извън въпроса за носителя (напр. чрез създаване на клъстери и др.); това засилващо се обединяване трябва да разчита на самите представители на индустрията;
  • Насърчаване и отдаване на значение (също по отношение на финансирането) на инициативи за практическо сътрудничество като съвместни проекти, лаборатории и инкубатори, които могат да благоприятстват изследователската и развойна дейност и иновациите;
  • Създаване на паневропейски интердисциплинарен център за високи постижения за издателската индустрия, който да разпространява знания, свързани с различните носители;
  • Създаване на програми за по-малки европейски проекти в допирните точки на ИКТ и книгоиздаването, улесняване на достъпа до финансиране чрез тях (напр. чрез изграждане на мрежи между национални асоциации от отрасъла, места за контакти в Европейската комисия, панаири, публикации от бизнеса за бизнеса и др.) за по-специално и устойчиво подпомагане на малки кандидати, които участват за първи път в такива финансиращи програми (трябва да се разработят идеи как административните разходи да бъдат сведени до минимум); тъй като  съдържанието/медийните продукти са специфични за всяка култура и език, трябва да се отдели специално внимание на междуезикови и междукултурни аспекти в европейската перспектива (процедури за локализация и др.), по възможност чрез обвързването им със съответните съществуващи програми;
  • Разработване на съвременна база данни за установяване на сходни потребности и решения за издателската дейност и ИКТ: възможности за сътрудничество, лицензиране на съдържание или технологични решения и др.; тази база данни би могла да включва предложения или инструменти за създаване на идеи въз основа на нейното съдържание;
  • Създаване на програми за проучвателни пътувания на представители на асоциациите и отделни лица до градове и райони с висока степен на внедрени иновации в областите, в които има припокриване между нашите два отрасъла;
  • Разработване на подробна база данни с най-добри примери за проекти и продукти в допирните области на ИКТ и книгоиздаването.

2.3.    ИКТ за по-атрактивни електронни продукти

Интегрираните решения за ИКТ и книгоиздаването могат да направят книгите по-атрактивни – особено за лицата, родени след дигиталния бум – като ги превърнат в транс-медийни подбудители на творческото мислене или приложения, които продължават историята на книгата или ѝ дават ново изражение. Трябва да се насърчават инвестициите в технологии, които подобряват продуктите и процесите на производство, разпространение и реклама. Примерите за това включват:

  • Скорост на промяна или актуализиране на съдържанието; дигиталното съдържание трябва да се подобрява и актуализира постоянно със скоростта на внедряването, а издаването има нужда от решения на проблемите с проследяване на версиите и връзките към Интернет, което е особено важно за електронните книги.

2.4.    Пазарни данни и семантични данни

Данните и метаданните винаги са били важни за книгоиздаването, като тяхното значение може само да се увеличава поради факта, че все по-голямо съдържание се представя онлайн. Нужни са инвестиции за подобряване на капацитета за създаване на качествени метаданни, както и за обработване на големи количества данни за различни цели (от създаване на съдържание до откриване на съдържание и анализиране на пазара). Усилията трябва да се фокусират върху:

  • Увеличаване на капацитета за генериране и анализиране на пазарни данни (като трябва да се отдели внимание на взаимодействието с други области на законодателството, касаещи използването на търговски данни);
  • Разработване на ИКТ инструменти в подкрепа на прилагането на стандарти особено сред по-малките издателски фирми; също така издателската индустрия трябва да създаде нови ресурси, които да позволят на ИКТ да използват потенциала на стандартите за управление на данни и съдържание в сферата на книгоиздаването;
  • Насърчаване на използването на добри метаданни и работещи идентификатори, тъй като свързването на различни типове съдържание с общи теми и публика е главната цел на метаданните;
  • Популяризиране на инициативи в сферата на създаване, почистване и използване на данни за книжната индустрия (продуктови данни, поръчки и продажби и данни за съдържанието на книгите);
  • Разработване на общи семантични стандарти, които трябва да се разбират добре и да се спазват последователно (напр. ISO стандарти, международни търговски стандарти EDItEUR и IDPF, местни/национални стандарти);
  • Подпомагане на създаването на стандарти и инфраструктура за метаданни за правата на собственост и лицензиране с цел по-лесното откриване и прочистване;
  • Документиране и разпространение на добри практики във всички от горепосочените области.

2.5.    Откриване в интернет

Интернет се характеризира с това, че представлява почти безкрайно поле от информация. Намирането на точната информация е ключово и трябва да се изследват инструментите за откриването ѝ. ИКТ могат да предоставят евтини начини за улесняване на търсенето онлайн.

Това е тясно свързано с въпроса за данните и метаданните: семантичните уеб технологии могат да са особено полезни в тази област, а концепцията за откриваемостта трябва да се разшири в ерата на Web 2.0 и семантичните/социалните технологии. ИКТ могат да са полезни за ефективното обработване на големи обеми от данни, а издателите могат да предоставят опита си и доказани семантични определения, за да подадат обратна връзка към веригата.

Възможните действия обхващат:

  • Подкрепа за иновациите за прилагане на семантична мрежа в сектора и насърчаване на интегрирането с типични редакторски умения; например класификационната информация може да бъде получена свободно от външни доброволни източници (crowd-sourced) или да се извлича автоматично от пълни текстове, като след това се подобрява с редакторска намеса;
  • Популяризиране на използването на Web 2.0 и на социални инструменти, за да могат потребителите по-лесно да откриват книги и друго електронно съдържание в резултат на четенето.

2.6.    ИКТ трябва да подобрят достъпа до книгите за хора, които не могат да четат стандартни печатни материали

Истинските равни възможности за хора с проблеми в ползването на печатни издания ще бъдат постигнати, когато характеристиките на достъпността бъдат включени в основната издателска и книгоразпространителска дейност.

ИКТ предлагат големи възможности за подобряване на достъпността на книгите за хора с проблеми в ползването на печатни издания. Политиките и възможностите за финансиране трябва да подхранят по-нататъшното развитие и особено прилагането и внедряването на интегрирани ИКТ/издателски решения, насочени към подобряване на достъпа до дигитални публикации, като в същото време не пречат на избора и предпочитанията на потребителите, към използване на стандарти за електронни книги и метаданни, които дават възможност за публикуване на достъпни електронни книги (ePub 3) и изпращане на информация за техните елементи на достъпност в машиночитаема форма (ONIX 3.0).

Освен това трябва да се положат усилия, гарантиращи, че характеристиките на достъпност са включени по цялата верига на стойността в книгоиздаването (от файлови формати до софтуер за четене, DRM и устройства, интернет страници на търговци на дребно и доставчици на услуги за онлайн разплащания). Проектът LIA в Италия е много добър пример в тази област.

Мерките за въздействие на политиката включват:

  • Подкрепа за иновативни действия за насърчаване на издателите „да създават своите книги директно в достъпни формати“, както е посочено в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (Стълб VI, Действие 65).
  • Подкрепа за проектирането и разработването на приложения, инструменти, устройства, уеб портали за продажби на дребно и др.,  които изцяло поддържат характеристиките за достъпност на файлове и метаданни.

2.7.    Цифрово образователно съдържание

Документирано е, че цифровото съдържание върши чудеса за привличане на вниманието и освобождаване на въображението на по-младото поколение. ИКТ и книгоиздаването трябва да работят все по-усърдно заедно, за да подпомагат създаването и използването на цифрови учебници. Усилията (в училищата, но също и извън тях – в професионалното, висшето и продължаващото образование) трябва да са насочени  към:

  • Подкрепа за използване на ИКТ оборудване и цифрови професионални материали, за да се постигне цифровизация на училищата, като в същото време се гарантира качество и педагогически резултати;
  • Разработване на решения за персонално и адаптивно учене, например чрез интелигентно използване на метаданни и обогатяване на образователното съдържание;
  • Насърчаване на разработването на формати, които улесняват интегрирането на образователно съдържание в различни училищни платформи и устройства;
  • Подобряване на електронните умения на учителите с особено внимание към техните способности да подбират и използват електронно съдържание в педагогически контекст.

2.8.    Електронни умения

Цифровите умения имат все по-голямо значение за икономиката, включително издателския сектор. Всякакви целенасочени инициативи за подобряване на уменията по ИКТ ще бъдат от полза и за двата сектора и трябва да бъдат подкрепяни, както и тези съчетаващи медийни и издателски умения с учебните планове за ИКТ. Примерите включват:

  • Включване на развитието на ИКТ умения в повечето учебни програми във висшето образование и особено в хуманитарните специалности; издателският сектор е твърде вероятно да включва хибридни професионални профили;
  • Създаване на програми, подпомагащи разработването на специфични паневропейски професионални и академични курсове (включително за дистанционно обучение), които системно обединяват умения и компетенции в допирните области между съдържание и ИКТ и които ги съчетават в продуктивни отношения с други важни области като предприемачество, управление и лидерство/човешки ресурси, процеси, начално финансиране, маркетинг и др.;
  • Популяризиране на стажовете на студенти по ИКТ – международни и вътрешни – в издателски фирми;
  • Подкрепа за издателите при популяризирането на издателския сектор като творческа и иновативна индустрия с дигитални предизвикателства и възможности пред университети и други висши образователни институции с програми по ИКТ;
  • Разработване на програма за стажове за специалисти и ръководители на фирми от единия сектор, които да прекарат няколко месеца във фирма от другия сектор;
  • Отново трябва да се отбележи, че точки 7 и 8 съответстват напълно на целите на Широката коалиция за дигитални работни места.

2.9.    Достъп до ИКТ за МСП в издателската индустрия

Повечето фирми в издателската индустрия са МСП и като такива не се ангажират самостоятелно в изследователска дейност. Поради това достъпът до изследвания в области, свързани с ИКТ, е ограничен. Трябва да се насърчават инфраструктурни програми, които предоставят улеснен достъп до изследвания в сферата на ИКТ за издателски фирми и свързват ИКТ фирми, издателски фирми и развойни центрове.

2.10.        Достъп до финансиране

Достъпът до финансиране е друг проблемен момент, който възпира развитието на иновациите. Банките отдавна се един от основните източници за финансиране за издателите. Но както се подчертава от Зелената книга за потенциала на културните и творческите индустрии на Европейската комисия[1], МСП в този сектор страдат от липсата на способност на финансовата система да признае напълно стойността на нематериални активи като авторските права.

С нарастващата нужда от иновации рисковете пред кредитори и кредитополучатели също растат. Необходими са алтернативни източници на финансиране за творческите индустрии, които инвестират в ИКТ и в частност за книгоиздаването. Вдъхновение в тази насока може да се получи от схемите за финансиране, налични в сектора на ИКТ.

2.11.        Изследователска дейност и иновации в книжния сектор

По-добрите знания на секторите, които гарантират някакъв вид подкрепа или интервенции, винаги са добра отправна точка. Изследванията в книжния сектор трябва да бъдат подкрепяни, както по по-общи въпроси като пазарно развитие и тенденции, културни тенденции, читателско поведение, по-конкретно в сферата на взаимодействието на ИКТ и книгоиздаването и четенето, така и относно миналия опит от продуктивните отношения между съдържание и технология.

Изследванията и иновациите трябва да се подкрепят във всички фази на производството и разпространението на книги, без да се ограничават до дигитални продукти. Сферите на водените от цифровите технологии иновации включват (без да се ограничават до изброените):

  • Системи за управление на съдържание и по-общо – технологии за управление на производствения процес за печатни и електронни книги по интегриран и рентабилен начин.
  • Проектиране и разработване на нови продукти и услуги във всички области на книгоиздаването (художествена и документална литература за деца и възрастни, образователно съдържание, изследователски списания и монографии, професионално съдържание, включително бази данни и др.);
  • Логистика за ефективно разпространение на печатни книги;
  • Електронна търговия на печатни и електронни книги;
  • Семантична мрежа, социални инструменти, web 2.0 за популяризиране на книгите;
  • Права и управление на информацията за правата с цел по-лесно лицензиране, където е приложимо;
  • Удобно за потребителя DRM, където е приложимо;
  • Софтуер за четене, многоезиково предаване на текст в реч, четящи устройства.

2.12.        Подобряване на съществуващата инфраструктура

Много полезна работа е свършена до момента за използване на ИКТ при създаване на решения за книжния сектор чрез общи усилия, често подпомагани от европейски проекти или от частни оператори, които търсят пазарни решения. Трябва да се намерят допълнителни решения в широк спектър от области по отношение на съществуващата инфраструктура и мрежи и повече мрежи трябва да се създадат, за да свързват отделните решения, които биха били много по-полезни, ако са комбинирани с други. Примерите за това включват:

  • Подкрепа за съществуващи мрежи, които осигуряват ИКТ решения като ARROW и RDI;
  • Взаимна свързаност между съществуващи бази данни чрез стабилни мрежи за подобряване на управлението на информацията в области като откриване на съдържание.

2.13.        Прекратяване на дискриминацията на електронните книги по отношение на ДДС

Накрая, страните членки на ЕС трябва да могат да прилагат намалени ставки за ДДС за електронни книги, както това работи за печатните книги. Въпреки че това е въпрос на фискалната политика, тази мярка е тясно свързана с пресечната точка между ИКТ и книгоиздаването, тъй като тя разглежда конкретно дигиталните книги. Широко прието е както в консорциума по проекта TISP, така и извън него, че тази единствена мярка ще отключи потенциала на пазара на електронни книги в цяла Европа.

 

Списък с използвана литература

Зелената книга за потенциала на културните и творческите индустрии (COM/2010/0183)

 



[1] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52010DC0183&from=EN

x