TISP или как да ползваме съдържание, представено интелигентно чрез ИКТ?

20 - Юни - 2014

TISP или как да ползваме съдържание, представено интелигентно чрез ИКТ


От Патрис Шазеранд

Понякога историята се повтаря. В зората на XVII в. известен спор между привържениците на литературата и изкуството от античността и съвременността изправя вярващите във вечното безспорно превъзходство на античните творци срещу тези, които твърдят, че съчетаването на нашето наследство от знания с нови инструменти, правила и контекст ще отведе човечеството на следващо ниво от развитието му. Днешното повторение на този сблъсък поставя собствениците на правата и наследници на творците от древността в драматична ситуация, в която те се представят като жертви на армии от непокорни маниаци, които размахват заплашително богатството на инструментите за подпомагане на ИКТ, за да ги принудят да включат на „скоростна“ предавка.

Можем да се успокоим от факта, че разумът е надделял с идването на XVIII в. Боало – по онова време лице на групата, която описва интелигенцията на времето като „джуджета, седнали на раменете на гиганти“ – признава тезата на Фенелон, че използването на символи от творците от миналото и обличането им с грижите, нравите и модата на настоящето би могло само да помогне на човечеството да подобри колективното си поведение: „Ако успееш да вземеш по-добрите страни на творците от античността, ти им дължиш славата от тази победа“, заключава Фенелон в емоционално отдаване на почит към човечеството, разглеждано като трайно завещание. Визията за бъдеще, основано на старите корени, спасява човечеството от съдбата да се задуши в минало с дъх на нафталин.

Борба за надмощие

Трудно е да се надцени тази победа. Нито кралят, нито духовенството, което определя правилата по това време, са имали твърде голямо желание да отключат навлизането на непроверени идеи: ако някои от тях определено биха могли да се окажат подривни, всички те със сигурност биха подкопали абсолютната им власт да определят кое е правилно и кое грешно по отношение на мислене, вкусове и вярвания.

По същия начин днешните регулатори не биха се отказали лесно от дадената им власт да кажат например какво представлява даден френски филм или да определят и прилагат квоти за филмовата диета на всеки жител на Франция. Но кралят и духовенството вече не управляват Франция. Потребителите и гражданите, т.е. обикновените хора са поели контрола в свои ръце: чрез масови посещения те неизменно оценяват съдържанието, с което се срещат по всяко време и навсякъде на устройството, което ползват. Това тектонично разместване е довело до упадък фикс идеята на консервативно мислещите относно моделите на миналото. Въпреки това почитането и дори позоваването на традицията не са изчезнали. Точно обратното – ИКТ правят по-лесно и достъпно за всички намирането на това, което имаме на склад. Същото важи и за производството и разпространението на произведения, вдъхновени от по-ранни творби на мисълта или изкуството. В резултат на тази тенденция създаването на произведения, стимулирано от ИКТ, изправя поддръжниците на освободеното от окови и подпомагано от нови технологии производство срещу културните институции, чието елитарно, малтузианско възприемане на културата се ограничава до формата на интелектуалните творби – или „œuvres de l'esprit“ – които те считат за достойни за тяхното одобрение.

Малко производители на филми се осмеляват да оспорят тези правила. Например продуцентите на „Добре дошли в Ню Йорк“ планират да пропуснат представянето на екран във Франция и да преминат директно към разпространение онлайн. Не е изненадващо, че те предизвикват гнева на институцията, която се е опитвала напразно да примами техния филм в най-желаната селекция на фестивала в Кан.

Процъфтяващ остров на бизнеса в океана от култура, подпомагана от субсидии

Въпреки всичко една творческа индустрия си е спестила скъпата преоценка на ценностите, през която секторът на аудиовизуалните произведения преминава в резултат на навлизането на ИКТ в правенето и разпространението на съдържание. Наистина издателите на книги са идентифицирали своевременно достойнствата на ИКТ – било при забелязването на таланти, улесняването на търсенето на заглавия, преминаването към четене от електронни четци или превръщането на книгите в „трансмедийни“ продукти, които включват видео и интерактивни части, като така се възползват напълно от удивителната сила на цифровата революция, за да превърнат потребителите в създатели и програмисти.

Проектът „Технологии и иновации за интелигентна издателска дейност“ (TISP) е пример за тяхното отворено отношение към технологиите. По-конкретно той планира да пренесе това отношение на следващо ниво и да допълни световната лидерска позиция на Европа в издателската дейност със съответното съвършенство, които ИКТ могат да предложат, за да подобрят издателските практики и преживяването от четенето. За тази цел консорциумът TISP обединява редица институции, свързани с издателската дейност, и представители на сектора на ИКТ под шапката на Федерацията на европейските издатели (FEP) и DIGITALEUROPE.

Критическа оценка

По средата на това наистина иновативно начинание има няколко урока, върху които си заслужава да се помисли:

- и двете страни признават, че са икономически субекти (правят бизнес). Издателите не отричат, че допринасят за културното наследство на човечеството. Те приемат, че културата не е обикновена стока, че се занимават с осигуряване на храна за мозъка и душата, като оставят на други отрасли да хранят стомаха. Но това не отклонява тяхното внимание от това да управляват своите начинания като истински бизнес без намеса на правителството;

- верни на отдавнашната литературна традиция, отвела Декарт в Амстердам и Стокхолм, Волтер в Берлин или Дидро в Санкт Петербург, европейските издатели не биха се ограничили в клетки, размахвайки знамената само на дадена нация. Вярно е, че те дължат мястото си на върха на световните класации на изумителната творческа мощ на европейските умове, но, което е по-важно, те могат да различат бестселър от обикновено заглавие, добри са в извършването на превода и маркетинговата дейност, което позволява на успешните заглавия да преминават границите, и така ще дадат своя принос към универсалната култура. Това ги е превърнало в естествен партньор на олицетворението на дейността без граници – отрасъла на ИКТ;

- накратко, издателите нямат нищо общо с културно изключение, погрешно тълкувано като аудиовизуално освобождаване от основаната на правила международна търговия. Далеч от мисълта да обременяват своята индустрия с мрежа от разпоредби, целящи да ограничат излагането на книгите на показ, те не биха пожалили усилия, за да улеснят този процес. Вместо да се опитват да защитят миналото от бъдещето, те се стремят да направят така, че миналото да подпомогне бъдещето. Тази отличителна черта ги прави естествен партньор на сектора, който се основава на иновациите – ИКТ.

Преди няколко десетилетия според жаргона на Европейската комисия би трябвало да се каже, че TISP носи чертите на „сближаването“, тази възхвала на отдавна закъснялото сливане между съдържание и технология. Независимо от името, което тази магическа комбинация ще приеме в бъдеще, тя със сигурност ще продължи да печели сърцата и умовете на потребителите по целия свят. Тя вече прави чудеса по отношение на европейската творческа сила и конкурентоспособност. Именно това има значение. Няма да сгрешите, ако разглеждате TISP като върха на айсберг с величествени размери, който е резултат от това, че Европа в крайна сметка използва своята карта АСО (игра на думи, от англ., Aceасо; тук ACE – Arts, Culture, Entertainment /изкуство, култура, развлечение/), която до момента тя е прикривала в нейните солидни препоръки по отношение на ИКТ. Внимавайте, останалата част от света!

x